А Н К Е Т А

Резонни ли са проверките на НЗОК на болниците?

 Да, за да се прецени дали има сериозно превишаване на лимити по клиничните пътеки.
 Не, по-скоро са въпрос на кампания.
 Не мога да преценя.



BGtop

Всеки иска да стане хирург, но не всеки може и не всеки трябва да стане хирург

31.07.2020 / 09:30 - surgery.bg
 
 Facebook

Това казва д-р Алек Топов, началник на Отделение по Офталмология в Токуда.

 

Д-р Алек Топов е началник на Отделение по Офталмология, Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда. Завършил е Медицинския университет-София през 1995 г. Специалност по Офталмология придобива през 2002 година. През 2000 година специализира в Германия.

От 1996 г. работи в Очната клиника към Александровска болница. В екипа на Токуда Болница София е от 2008 година, а от 24 април 2012 година поема поста Началник на Офталмологията на японската болница. Преминал е допълнителни квалификационни курсове в областта на хирургичното лечение на катаракта и глаукома, както и в рефрактивната лазерна хирургия /лазерно отстраняване на диоптри/. Професионалният интерес на д-р Топов е в областта на микрохирургията на окото. Д-р Топов също така е един от най-добрите ученици на акад. проф. д-р Православа Гугучкова, дмн.

Какви са най-често срещаните офталмологични проблеми в наши дни и на какво се дължат?

Най-често срещаните проблеми не само в наши дни, а по принцип сред очните болести, са рефрактивните проблеми – късогледство, далекогледство и астигматизъм. Те се коригират с диоптрични очила, лещи или с помощта на лазерна хирургия. При по-възрастните пациенти най-често срещани са катарактата (старческото перде) и макулната дегенерация. Пердето се премахва хирургично, като съвременните възможности предлагат една изключително сигурна и прецизна операция. Прогресът на сухата макулна дегенерация се контролира с помощта на витамини, а при влажната стандартът за лечение е инжектиране на инхибитори на VEGF (ендотелният растежен фактор).

Глаукомата е също често срещано заболяване, като честотата е по-висока сред възрастното население.

Вие какво бихте препоръчали в този контекст?

Стандартната препоръка е посещение при очен лекар най-малко веднъж годишно за профилактика на очните заболявания. Рутинният преглед включва рефракционни тестове, измерване на очно налягане, преглед на очните дъна, измерване на зрителната острота. Впоследствие в случай, че е необходимо могат да бъдат използвани и по-задълбочени диагностични методи.

Немарливи ли са българите по отношение на очното си здраве? Как си го обяснявате?

Не мога да кажа, че са немарливи. Разбира се, има пациенти, които закъсняват с посещението при очен лекар, което се отразява на лечението, но като цяло при наличие на проблем, българските пациенти идват на преглед. Много е важно при остро настъпили промени в зрението, да се потърси лекарска помощ навреме, защото може да има голямо значение във възможностите да помогнем на такива пациенти.

Има ли заболявания, чийто дял нараства през последните години и евентуално защо?

Въпреки, че страната ни е на едно от последните места в Европа по продължителност на живота, с годините има ръст на възрастното население и заедно с това, на свързаните с възрастта очни заболявания – старческо перде (катаракта) и суха и влажна макулна дегенерация. Броят на пациентите с диабет също така расте, което води до повишаване на честотата на диабетната ретинопатия.

Достатъчно развити ли са у нас възможностите на офталмологията спрямо останалите, напреднали европейски държави или има още какво да се желае?

Смея да кажа, че българските специалисти са изключително добри – познавам много от тях, които са се реализирали отлично и са се доказали както в България, така и в различни европейски страни. Имаме изключително добра школа, запознати сме и прилагаме всички иновации и съвременни методи за лечение в офталмологията. В това отношение не изоставаме от другите страни в Европа. Това, което може да се каже, че не ни достига, е адекватното финансиране в нашата специалност.

В последната година имаме пробив по отношение на лечението на влажна форма на макулна дегенерация, което вече се покрива от Здравната каса и пациентите имат възможност да се лекуват чрез НЗОК. Българите обичаме да казваме „безплатно лечение”, но няма нищо безплатно. Здравната каса заплаща за него и ако трябва пациентите сами да финансират лекарствата си, то би било на стойност минимум 4500-5000 лв. годишно. Това е голям пробив.

Изключително ниска стойност все още има лечението на катаракта. НЗОК плаща 380 лв. за тази пътека, докато средната европейска цена за такава процедура е около 1000 евро. Консумативите и всичко, което се използва в България, са същите, които се използват и в Европа. Така че, ако пациентът сравнява, може да си направи сметка колко недофинансирано е това лечение у нас.

Има ли във Вашата специалност дефицит на млади кадри и евентуално на какво се дължи той?

Няма дефицит на млади кадри в офталмологията. Най-важното не само в офталмологията, но и въобще в медицината, е да има последователност – колегите да са минали през всяка една стъпка от обучението си и съответно вече зависи кой до къде ще стигне.

Офталмологията е една изключително интересна специалност, в която „черешката на тортата“ е хирургията. Всеки иска да стане хирург, но не всеки може и не всеки трябва да стане хирург и това е добре, защото като хирурзи някои специалисти биха могли да бъдат опасни за пациентите и за себе си. Хубавото за младите кадри е, че можем от самото начало да ги насочим – съответно дали да се занимават с хирургична или нехирургична офталмология.

Разбира се, има и много млади колеги, които взимат специалност в България и след това се реализират изключително добре в Европа.

Мария Радмилова

 

още от Избор на редактора
още от Интервюта