А Н К Е Т А

Резонни ли са проверките на НЗОК на болниците?

 Да, за да се прецени дали има сериозно превишаване на лимити по клиничните пътеки.
 Не, по-скоро са въпрос на кампания.
 Не мога да преценя.



BGtop

Д-р Ваня Митова: „Мечтая за една добре организирана и сигурна система, в която върхът на пирамидата са пациентите и медиците“

17.09.2020 / 09:30 - surgery.bg
 
 Facebook

 

Близо от половин година научните среди, медиците, политиците и обществото се вълнуват основно от проблема COVID-19. Така, като че ли забравихме за другите постижения в медицината. Това мотивира екипа на Здравен навигатор-Хирургия да започне поредица от интервюта с хирурзи - вече утвърдили се специалисти в областта, както и представители на младото поколение.

Всяка седмица ще имате възможност да четете интервю с хирург, който ще споделя най-интересното от своя личен опит.

Първият ни гост бе известният хирург проф. д-р Никола Владов от ВМА. Представихме Ви също гледната точка на младите хирурзи д-р Радослав Тодоров и д-р Димитър Пейчинов. Имахте възможност да прочетете и интервюто на опитния специалист доц. д-р Теофил Седлоев. Запознахме Ви и с гледната точка на младата надежда д-р Мария Якова.

Днес Ви представяме интервю с амбициозната д-р Ваня Митова от болница „Лозенец“.

Д-р Ваня Митова завършва Медицина през 2013 г. в Медицински факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ с отличен успех. През 2019 г. придобива специалност по „Хирургия“. От 2015 г. до момента е асистент по Хирургия към Медицинския факултет на СУ и обучава студенти от специалност "Медицина" на български и английски език. През 2019 г. завършва и втората си магистратура по „Обществено здраве и здравен мениджмънт“.

Д-р Митова печели I-во място в конкурса на Български лекарски съюз „Млад медик 2017“ в категория „Лекар-специализант“, а преди това в 3 последователни години отново след спечелени конкурси е и стипендиант на БЛС. От 2019 г. е в Лигата на „Лекарите, на които вярваме“,

Д-р Ваня Митова има редица преминали квалификационни курсове по хирургия на гърда, коремна, лапароскопска хирургия, лечение на хронични рани, ехомамография и ехография на коремни органи. Част от тези курсове са в чужбина – Унгария, Франция, Германия и Полша. Специализирала допълнително образна диагностика и хирургично лечение на рак на гърдата в УСБАЛО с ръководител проф. Иван Гаврилов.

Професионалните и научните интереси на д-р Митова са в областта на общата хирургия и диагностиката и хирургичното лечение при заболявания на млечната жлеза.

Има над 40 научни публикации, част от които във водещи международни издания.

Член е на Българското хирургическо дружество, Европейското дружество на специалистите по рака на гърдата (EUSOMA), Европейската асоциация по ендоскопска хирургия (EAES) и Европейското дружество по медицинска онкология (ESMO).

Д-р Митова, от колко години сте хирург?

Като лекар работя вече седем години в Клиника по хирургия на МБАЛ „Лозенец“. Идеята ми като цяло да уча Медицина беше свързана с това да бъда хирург. Ето защо още от студентските си години започнах работа в Клиника по хирургия първо като санитар, а след това и като помощник-медицинска сестра. Не само, че не ме е срам от този ми опит, но дори се гордея, защото това е едно от изключително полезните неща, които студентите могат да направят по време на своето обучение. Аз като преподавател винаги се опитвам да им обясня колко важно е да познаваш работата както в йерархично отношение, така и детайлите в работния процес на всички нива. Отново като студент ходих на много допълнителни квалификационни курсове, обменни програми, участвах активно в организацията на Националната студентска академия по хирургия, която вече 10 поредни години се организира от „Асоциацията на студентите по медицина – СУ“. На всичко това логичната последователност беше да стана хирург.

Спомняте ли си първата Ви операция? Разкажете ни за нея.

Всеки си спомня първите стъпки в тази нелека област. Аз дължа моите първи стъпки на Началника ми на Клиниката, в която работя – доц. Радосвет Горнев. За разлика от повечето колеги, които разказват за първата си апендектомия, моята първа операция беше амбулаторна – ексцизия на няколко липома на млад пациент с множествена липоматоза. Естествено подобна интервенция е нискорискова, елементарна и дори скучна особено за хирург с опит, но за мен, която тогава бях само 3-ти курс, това си беше истинска операция. Разбира се доц. Горнев не прави рутинно подобни операции, но аз бях толкова въодушевена, че той с радост и даже с насмешка реши да се измие и да ми предостави тази възможност. Спомням си колко радостна бях след това.

Задължително е обаче да спомена и проф. Иван Гаврилов, който пък ми даде да направя първата си операция на пациентка с рак на гърдата – безспорно социално-значимо заболяване, което всъщност е и най-честото онкологично заболяване при жените в цял свят. Показвайки ми важността на проблема, тънкостите в диагностиката и поведението при тези пациенти, проф. Гаврилов успя да ме запали до степен, че да избера да се развивам в тази област.

Има ли интервенция, която надали ще забравите по една или друга причина?

Има много операции, които няма да забравя, но за съжаление повече се помнят предимно тежките и комплицирани случаи. Операциите, които са без усложнения някак преминават по-незабелязано. Следвайки съвременните стандарти обаче, в които огромно място заемат скринингът и проследяването на пациентите, ни дава възможност да си припомняме и не до там тежките случаи. А винаги е хубаво и удовлетворяващо да се срещнеш с пациент, който вече е излекуван.

А коя е операцията, която мечтаете да извършите?

Всъщност не мечтая за конкретна операция. Смятам, че постоянството и усъвършенстването в нашата специалност, придобивайки знания и умения, водят след себе си все по-сложни операции и все по-заплетени казуси, но и все по-добри резултати. По-скоро мечтая за една добре организирана и сигурна система, в която върхът на пирамидата са пациентите и медицинския персонал, водещо е здравето, а не административните, бюрократични и финансови модели. Не че те не са важни, но не трябва да са определящи.

Вие сте млад специалист. Защо предпочетохте да останете в България? Факт е, че много от колегите Ви заминават в чужбина да правят кариера.

За съжаление, наистина голяма част от колегите заминават и търсят реализация в чужбина и всички знаем кои са причините – по-голямото финансово възнаграждение, по-добрите възможностите за кариерно израстване, по-стриктната организация в системата на здравеопазването и не на последно място - истинското уважение на обществото към медицинското съсловие.

Аз обаче смятам, че в България може да се прави качествена медицина, и в частност - в хирургията. Визирам клиниката, в която работя, както и другите клиники, в които съм била. Установявала съм го редица пъти, посещавайки различни международни конгреси и курсове в чужбина. Необходим е обаче ресурс – и материален в лицето на съвременно оборудване, и човешки в лицето на мултидисциплинарни екипи от специалисти. Ето тук е и нашата роля - трябва да има повече млади, начетени и амбициозни хора, които да вярват, че могат да успеят тук и да променят към по-добро нашето здравеопазване. Като цяло амбициозните хора успяват навсякъде и смятам, че от България може да стене по-добро място за живеене, ако ние се постараем. Дори и да звучи популистко - това е и причината да остана тук.

Как си представяте хирургията след пет или десет години?

Хирургията е необятна специалност и съм сигурна, че въпреки великите постижения в нея, ще продължава да ни изненадва. Надявам се обаче да успеем да променим част от разбиранията за Хирургията и да се замислим не само в посока техническо изпълнение, но и за цялостното обслужване на пациентите. Смятам, че е важно да има контрол и системи, които да следят за спазване на медицинските стандарти, защото особено при онкологичните заболявания това се оказва ключово и би спасявало редица животи. А не е ли това основното, към което се стремим?!

Мария Радмилова

 

още от Избор на редактора
още от Интервюта