А Н К Е Т А

Резонни ли са проверките на НЗОК на болниците?

 Да, за да се прецени дали има сериозно превишаване на лимити по клиничните пътеки.
 Не, по-скоро са въпрос на кампания.
 Не мога да преценя.



BGtop

Проф. Ат. Темелков:

14.06.2018 / 15:30 - surgery.bg
 
 Facebook

„Чуждестранни специалисти от 8 държави участваха в IX-тата Национална конференция за лечение на болката“.

 

Проф. Ат. Темелков:

Организационният комитет на Българската асоциация за изследване и лечение на болката и Дружество на анестезиолозите в България, с подкрепата на EFIC, проведоха IX-тата Национална конференция за лечение на болката с международно участие. Тя се състоя от 7 до 10 юни в гр. Хисаря.

Участниците в събитието имаха възможност да обогатят клиничния си опит с информация в областта на ревматоидната, невропатичната, онкологична и следоперативната болка. Тази информация беше предоставена в серия от научни доклади, постери и дискусии около кръглата маса. В много от дискусионните теми взеха участие български и чуждестранни лектори, които представиха своя опит и успех в лечебно-диагностичния подход при болка. Интерес за всички участници представляваше и споделеният от тях опит за организация и структура на клинични центрове за лечение на хронична болка.

По време на форума се обсъдиха и въпроси за алтернативните методи за лечение на болката - акупунктури и др. Дискутираха се също психологичните и етични аспекти на хроничната болка, като с особен приоритет бяха темите за лечение на онкологичната болка и регионални блокове за нейното лечение.

Проф. Ат. Темелков:

Повече за форума – от някои от ключовите участници в него:

Проф. Ат. Темелков, председател на Организационния комитет

Проф. Ат. Темелков:

Проф. Темелков, проведохте IX Национална конференция за изследване и лечение на болката с международно участие. Разкажете ни малко повече за лекторите, които поканихте от чужбина, както и с какви впечатления останахте от събитието?

Гост-лекторите ни от чужбина бяха представители от 8 различни страни – САЩ, Англия, Уелс, Босна и Херцеговина, Сърбия и пр. Колегите от чужбина отговориха на нашата покана отпреди 8 месеца и изявиха желание да участват в нашата конференция. Те са участвали и в предишни наши мероприятия.

Темите, които подбрахме заедно с тях бяха разделени на две основни групи. Освен това, една от темите, които бяхме подбрали бяха новите тенденции за лекуване на болката след спинална или епидурална анестезия.

Проф. Стоилова, която живее в Уелс, представи една много хубава лекция за проблемите при пациенти, лежали за дълъг период от време в интензивните отделения и лекувани с различни средства за обезболяване. Презентацията й бе на тема – проследяване на пациентите след изписването им от интензивните отделения за един много дълъг период от време, какви са усложненията по отношение на нарушаване на паметта, нарушаване на психическото състояние; промени, свързани с дългото прилагане на опиоидни средства и какво ще е възстановяването на тези болни в домашни условия.

Мога да отбележа също, че подбрахме участието на колеги от Клиника по анестезиология от „Пирогов“, Детска хирургия. На тази конференция решихме, че трябва да наблегнем и на тези проблеми, защото това са теми, които се засягат много рядко на различни форуми. Колегите представиха техния опит и виждания по отношение както на общото обезболяване и анестезия, така и на прилагането на локо-регионалната анестезия при деца – както за горен, така и за долен крайник. Това са най-новите тенденции за лечение на болката при децата. Освен това, се сподели опит с използването на ултразвук, на използването на различни видове игли за обезболяването на деца в пост-оперативния период.

Бяха изнесени и немалко презентации от български лекари, като най-много наблегнахме на темата за лечението на болката и стреса на пациентите, пролежаващи дълго време в интензивните отделения; как да се контролира болката, така че максималното прилагане на медикаменти да не доведе до пост-реанимационни усложнения, когато тези пациенти са вече в домашни условия.

Една водеща тема по време на конференцията беше и прилагането на нови техники и методи за пост-оперативно обезболяване при възрастни, в коремната хирургия и в урологията. Това са две големи области, при които има доста трудности при подбора на медикаменти при пост-оперативно възстановяване. Постави се и въпросът за продължаването на това лечение и когато пациентите се изпишат и отидат в дома си, а именно какви медикаменти и колко време трябва да прилагат.

Разгледахме още една много важна тема, свързана с лечението на пациенти в неврологията. Тя бе представена от екип на Клиника по неврология на УМБАЛ „Александровска“, сред които бе проф. Трайков. Коментира се какви са съвременните подходи за оценка и лечение на болката при пациенти, които имат заболявания, протичащи с деменция. При тези пациенти е много трудно да се отдиференцира вида на болката и какво трябва да се прилага, така че това беше една много съвременна тема, която разисквахме.

Проведохме и уъркшоп по въпросите на ултразвуковата диагностика, като колегите представиха своя опит.

Оправдаха ли се очакванията Ви относно посещаемостта на форума?

За събитието се регистрираха около 195 колеги-анестезиолози, както и колеги от други специалности като невролози, ревматолози, физиотерапевти. Т.е. мога да кажа, че това, което очаквахме от конференцията се оправда и имахме възможност да обменим опит по отношение проблемите за лечение на болката.

Доц. Андонова

Проф. Ат. Темелков:

Доц. Андонова, Вие бяхте председател на една от сесиите по време на конференцията за болката, както и лектор. Бихте ли споделили какво Ви направи най-силно впечатление на форума?

Аз работя в Клиниката по детска анестезиология и интензивно лечение, Детска хирургия в институт „Пирогов“, която отскоро завеждам. Моята лекция бе по-обобщаваща и насочваща, затова избрахме тя да бъде първа в този панел. След това се включиха и колегите ми, с които работим заедно.

Болката като тема на тази конференция смятам, че е много важен въпрос за всички анестезиолози, които работят, защото в каквато и област да работят, болката трябва да бъде копирана. Самата аз започнах с това, че през последните 20 години като че ли няма нови лекарства, тъй като това е свързано с много големи инвестиции, които вече никой не прави в здравеопазването в световен мащаб. Неслучайно и фирмите, които присъстваха на нашата конференция бяха основно фирми за апаратура. Това е всъщност новото в обезболяването – желанието всичко да се мониторира максимално, тъй като анестезията трябва да бъде сигурна и тази сигурност вече се намира точно в мониторинга на всички показатели. В тази насока представихме новостите, с които разполагаме, и с които се работи и по света. Част от тях са в процес на навлизане дори като стандарти в нашата специалност. Акцент бе поставен на ултразвуковото навигиране на нашата работа – било за периферните блокади, било за централните източници.

Особено голямо впечатление ми направи ренесансът на стари неща – забравени медикаменти и пр., които намират все по-широко приложение.

За мен беше доста интересно да проследя и презентация, свързана с чисто експериментална работа.

Оправдаха ли се очакванията Ви от изнесените презентации?

Определено. В последно време много се представят ехографски методи за контрол на нашата работа, като за децата те навлизат сега. Техниката като че ли малко по-бавно навлиза в различните региони, защото тя е свързана освен със знанията в областта на анестезиологията и с едно много добро познаване на топографската анатомия в съответната област, както и с много добро познаване на ехографския образ. Т.е. вече дори се получава едно преплитане между различни специалности и може би това е фактът, който леко забави навлизането на ултразвука по-масово като контрол. Можем обаче да кажем, че и в България нещата са на едно много добро, съвременно ниво, съпоставимо с това в останалите, развитите европейски държави.

Доц. Белитова

Проф. Ат. Темелков:

Доц. Белитова, как подбрахте темата, която представихте на IX Национална конференция за изследване и лечение на болката и на какво акцентирахте пред аудиторията?

Темата на презентацията ми беше за аналгоседацията при лъчетерапевтични сеанси при деца със солидни тумори. Причината да я избера беше фактът, че все по-често се налага лъчетерапия при деца със солидни тумори и на много места в България има монтирани и действащи ускорители, което ще наложи разширяване на методиките за терапевтично повлияване на солидните тумори при деца и все повече анестезиолози ще бъдат ангажирани с такава практика.

Аз подробно описах цялата методика в отделните етапи и спецификата, върху която трябва да обърне внимание анестезиологът, който дава анестезия на децата, тъй като лъчетерапевтичните сеанси в детската възраст са нещо много специфично и крият доста рискове.

Разкажете малко повече за Вашия опит в тази насока.

Специално в Лъчетерапията в УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“ отдавна работим, особено плътно през последните 2-3 години и то над тумори, които са в различни части. Мога да кажа, че имаме доста успехи в тази насока.

Споделете кои доклади Ви направиха по-силно впечатление?

Сесията, в която аз участвах бе посветена на болката и различните анестетични и аналгоседативни техники при деца. Повечето от докладите бяха изнесени преди всичко от колеги, които работят основно с деца. Това, което на мен ми направи впечатление бе начинът на оценката на болката при деца в кърмаческа и новорожденска възраст, което е нещо, с което не се срещаме ежедневно. Още повече – има здравни заведения, в които се работи само с възрастни.

Интерес представляваха също различните, нови техники за регионални анестезии, медикаменти, които се използват в детската възраст и пр.

Бяхте председател на една от сесиите. Какво от изнесените лекции Ви направи впечатление?

Сериозно се впечатлих от две презентации. Едната беше на проф. Майкъл Рамзи от САЩ. Тя бе посветена на ускорено възстановяване на пациента след различни видове хирургия. Навсякъде по света се работи по гайдлайни с такава методика. Така и престоят на пациентите в здравните заведения е по-евтин. За нашата страна това е един много сериозен проблем, имайки предвид недофинансирането от НЗОК на повечето дейности; скъсява се престоят на пациента, използват се по-малко опиати в пост-оперативния период, тъй като се оптимизират режимите. Цялата аудитория, както и аз смятахме, че подобно нещо е трудно приложимо не само в България, но и навсякъде по света, тъй като не всеки пациент с една и съща патология е подходящ за ускорено възстановяване, не всеки хирург е подходящ за такъв протокол, тъй като медицината не е самосиндикално дело, а е колективно.

Другата лекция, която ми направи впечатление беше на проф. Цветанка Иванова, която работи във Великобритания. Тя беше посветена на пътищата на пациентите и пътищата на болката след изписване от отделение за интензивно лечение, а именно как се отразява болката върху състоянието на пациента.

Проф. Ат. Темелков:

.

Проф. Ат. Темелков:

Снимки: Здравен навигатор-Хирургия

 

още от Избор на редактора