А Н К Е Т А

Резонни ли са проверките на НЗОК на болниците?

 Да, за да се прецени дали има сериозно превишаване на лимити по клиничните пътеки.
 Не, по-скоро са въпрос на кампания.
 Не мога да преценя.



BGtop

Специалността ни отбеляза най-голям прогрес

19.03.2013 / 13:30 - surgery.bg
 
 Facebook

Благодарение на високите технологии, отчита доц. д-р Лъчезар Пенев, началник Отделение по Образна диагностика в Сити Клиник.

 

Специалността ни отбеляза най-голям прогресДоц. Пенев, съвсем наскоро имахте доста комплициран случай с бременна пациентка в 37 гестационна седмица, при която се наложи специфично изследване поради съмнения на акушер-гинеколозите за наличие на малформация на плода. Разкажете малко повече за този случай.

По принцип работим традиционно добре с един Център за женско здраве, където имаха комплициран случай. Ставаше въпрос за малформация на централната нервна система, като акушер-гинеколозите не бяха напълно убедени, че това което виждат с ултразвуковата диагностика е достатъчно информативно. Затова ни помолиха да направим магнитен резонанс на майката и респективно – на плода, тъй като подобно изследване към момента се прави само при нас.
На единствения в България и Югоизточна Европа 3Тесла магнитен резонанс беше извършена фетална MR диагностика на плода, поради съмнения за наличие на хидроцефалия или друга вродена малформация. Подобно изследване е изключително специфично и изисква не само магнитен резонанс от такова поколение, но и обучен екип с опит в диагностиката на нервната система и особено пренаталната такава.
Оказа се, че бебето отговаря на гестационната възраст, няма аномалии и за наша радост резултатът беше благоприятен за родителите.

При какви други сложни случаи се е налагало да се подходи мултидисциплинарно, респективно да се намесят образните диагностици?

Поради изключително високото ниво на технологичното ни оборудване, което няма аналог не в страната, а бих казал – в цяла Югоизточна Европа, имаме възможност да проведем цялата гама от образни изследвания, както и някои специфични изследвания в областта на централната нервна система. Става въпрос за трактография, чрез която се представят пътищата от кората на мозъка до гръбначния стълб, което дава изключително ценна информация на неврохирурзите за обема на хирургията с цел намаляване на следоперативния неврологичен дефицит. В програмата за профилактика се включват компютър-томографските ангиографии и коронарографии; профилактичните прегледи, които правим на цяло тяло на магнитния резонанс; профилактичните прегледи, с оглед установяване на калциеви плаки в артериите в организма. Разполагаме с дигитален мамографски апарат, който дава възможност, благодарение на високата си резолюция, да се виждат най-малките лезии в млечните жлези, което е предпоставка за ранно откриване на злокачествено заболяване и ранно започване на адекватна терапия.
Магнитният резонанс, с който работим е изключително висока технология. Говорим за машина, която през 2012 г. на ежегодния конгрес на Северноамериканското дружество по рентгенология в Чикаго, спечели първо място като технология сред всички други апарати за МРТ диагностика. И мога да кажа, че специално магнитният резонанс в тази му конфигурация е само в нашата болница и единствен за цяла Югоизточна Европа.

Специалността ни отбеляза най-голям прогрес

По принцип Образната диагностика се развива с доста ускорен темп, поради технологичния напредък в областта и наличието на все по-нова и прецизна апаратура.

Това е специалността, която през последните 20 години отбеляза най-голям прогрес, именно благодарение на високите технологии. Няма друга медицинска специалност, която да се развива с тези темпове.

До каква степен може да се каже, че нивото на кадрите в областта на Образната диагностика у нас е добро и съпоставимо ли е то с това в останалите европейски държави?

Не бих могъл да коментирам какво е нивото на кадрите като цяло, но впечатленията, които имам от колегите в големите университетски болници и големите диагностични центрове в страната е, че нивото е добро и съпоставимо с това на специалистите в останалите развити европейски държави. Може би има още какво да се желае, най-вече в по-малките градове и населени места, защото е известно, че компютърни томографи има вече почти навсякъде.
Разбира се, винаги има какво още да се подобрява. Нашата професия е такава – непрекъснато трябва да четем, ако искаме да поддържаме необходимото професионално ниво. От тази гледна точка, една голяма част от младите лекари, които за щастие са останали в България, са на изключително високо ниво. Те се интересуват, четат, посещават конгреси, имат възможност да работят. Поне в нашата болница е така за младите специалисти. Защото както вече споменах, голяма част от колегите заминаха или заминават да работят в чужбина.

До каква степен проблемите във вашата област се дължат на факта, че не всички лечебни заведения могат да си позволят да се оборудват със скъпа и качествена апаратура; на нереимбурсирането на контрастната материя от НЗОК? На факта, че не се мисли, че това са инвестиции, които се откупуват.

Проблемите не са само в старата апаратура и нереимбурсирането на контраста. Проблемите по-скоро са чисто административни и мениджърски. Едната част от проблема е във възнаграждението на лекарите, другата е в създаването на добри условия за работа и възможност за кариерно израстване на младите кадри, така че след време те да заемат нашите места и да започнат да обучават следващото поколение. За жалост не са много местата, на които им се осигуряват такива възможности и нещата се свеждат до извършване на ежедневната, рутинна работа.
Разбира се, съществуват и проблемът с реимбурсирането, проблемът с недофинансирането на образните изследвания. Публична тайна е, че те са недофинансирани – както магнитния резонанс, така и компютърната томография, а дори и най-обикновените рентгенови снимки. С напредването на технологиите споменах, че се извършват много високотехнологични и специфични изследвания, особено на магнитния резонанс, които няма как да влезнат в рубриката на едно стандартно заплащане за изследване. Имам предвид, че това са както трудоемки, така и времеемки изследвания, изискващи много време за постпроцесинг. За това време, в голяма част от болниците колегите предпочитат да прегледат трима-четирима души за стандартни изследвания.
Всички болници така или иначе са търговски дружества и всички лечебни заведения така или иначе се интересуват от икономическите си резултати. Дали болницата ще инвестира пари в закупуването на съвременна апаратура или не, е мениджърско решение. Затова казвам, че една голяма част от проблемите не са чисто медицински, а са въпрос на начин на управление на самата болница, дори ако щете на държавно ниво, защото принципал е министърът на здравеопазването, например.

Тоест, не винаги се мисли, че подобно вложение е икономически ефективно, дори от гледна точка на това, че една по-прецизна диагностика ще доведе до по-малко болни или пациентът ще може по-рано да се върне на работното си място например, давайки своя принос към обществото, респективно икономиката.

Точно така е. Досега в България много малко се работеше по посока – профилактика на заболяванията и скрининг. Това е въпрос и на здравна култура, и на организация на здравната система. В последната година и половина се говори активно по този въпрос, а тук в болницата ние имаме и изработени програми за здравна профилактика. Няма нищо случайно – навсякъде по света се акцентира на профилактиката. У нас това не се правеше и това обяснява защо сме на едно от първите места по сърдечно-съдови заболявания, защо карциномът на млечната жлеза е толкова разпространен у нас и т.н.

Мария Радмилова

Снимки: Сити Клиник

 

още от Интервюта
още от Образна диагностика