А Н К Е Т А

Резонни ли са проверките на НЗОК на болниците?

 Да, за да се прецени дали има сериозно превишаване на лимити по клиничните пътеки.
 Не, по-скоро са въпрос на кампания.
 Не мога да преценя.



BGtop

Разисквахме редица проблеми, свързани с усложненията в хирургията

20.06.2017 / 13:30 - surgery.bg
 
 Facebook

Това коментираха проф. Д. Стойков и акад. Д. Дамянов, след форум в Плевен.

 

Медицински университет-Плевен и Българско хирургическо дружество организираха Национална конференция по хирургия с международно участие на тема „Усложнения на конвенционалната, лапароскопската и роботизираната хирургия. Съдебно медицинска експертиза при хирургични случаи”. Тя се проведе в Плевен от 31 май до 2 юни 2017 г.

Разисквахме редица проблеми, свързани с усложненията в хирургията

(От ляво на дясно - акад. Д. Дамянов, проф. Гр. Горчев, проф. Сл. Томов, проф. Р. Маджов и проф. Д. Стойков)

Проф. Д. Стойков, председател на Организационния комитет на Конференцията

Радвам се, че Плевен е домакин на Националната конференция по хирургия с международно участие. На нея разисквахме редица проблеми, свързани с усложненията в хирургията – конвенционална, лапароскопска, роботизирана, както и някои въпроси по медицинската експертиза. Както подчерта и акад. Д. Дамянов, такава конференция не се е провеждала почти 10 години, а за това време хирургията направи не крачки, а скокове напред.

За лапароскопската хирургия вече почти няма ограничения; напротив – труднодостъпните места се оперират най-вече по лапароскопски методи. Роботизираната хирургия, която беше в сферата на фантастиката и за нея се говореше в бъдеще време, не само е реалност, но мога да кажа с радост, че Плевен е водещ център в тази област, при това не само за България, но и за Източна Европа. В момента нашите центрове са на едно от водещите места по брой пациенти в Европа. По тези въпроси могат да говорят в детайли проф. Гр. Горчев и проф. Сл. Томов, тъй като това е техен приоритет, но действително те показаха завидни резултати.

Обект на развитие е също ендоскопската хирургия, където също до голяма степен бяха изместени някои намеси от конвенционалната хирургия. Т.е. хирургията се движи напред, нивото на докладите, които бяха представени на конференцията бе много високо. Честно казано съм удовлетворен от събитието, което организирахме. Ще съберем всички доклади на диск, а впоследствие ще ги включим и в книга, която ще бъде обработена и предоставена на всички медицински университети, на колегите-участници в конференцията и ще бъде предоставена в съответните университетски библиотеки, за да бъде достъпна тази информация за хирурзите от цялата страна.

Акад. Д. Дамянов, зам.-председател на БАН, дългогодишен председател на Българско хирургическо дружество

Открих една конференцията, която представлява важен и особен интерес. През 1962-1963 г. излиза една монография от хора, които за мнозинството от залата са просто едни имена. За по-възрастното поколение обаче са имена на наши учители, които тогава направиха своеобразен анализ на усложненията в хирургията; на около 750 страници се разглеждат тези проблеми.

През 2008 г. в Пловдив направихме голяма конференция, почти по същата тематика, но тогава наблегнахме на медицинската част от проблема. Днес се опитваме да съчетаем в една конференция медицинската с юридическата част. Мисля, че само до 2-3 години ще дойде време когато ще се събираме, за да слушаме юристите как ще ни правят забележки.

Така или иначе аз ще се върна още веднъж към проблема „усложнения и грешки” в хирургията – конвенционална и лапароскопска. Иска ми се в началото обаче да кажа една добра дума за нашите и за вашите учители. Те са изключително важни за това какво ще се случва с хирурзите и като казвам хирурзи имам предвид не само коремните, но хирурзите от всички специалности. Към хората, които са ни казвали „а” и „б” в хирургията, нещо, което ми се струва, че до известна степен е понарушено. Аз поне се сблъсквам в моята практика с хора, които от втората-третата година вече са научени; хора, които четвъртата-петата година се впускат в частната практика и се афишират като хирурзи с голям капацитет, но когато от тяхната практика при нас дойдат неприятни случаи, се разбира, че това се дължи на тяхната увереност, че те едва ли не могат всичко. Мога да кажа, че аз лично се страхувам от такива т. нар. специалисти.

Като говорим за учителите, ми се иска да спомена още нещо. Трябва да уважаваме тяхната памет, но трябва да уважаваме и това, което работим ние, сегашните колеги. Ще си позволя да кажа, че миналата година се навършиха 25 години от въвеждането на лапароскопската холецистектомия в България. За жалост, пропуснахме този момент, но е редно на този, който направи нещо в това направление да му кажем „браво”. Съвсем наскоро във Военна болница отбелязахме 10 години от започването на трансплантационната програма във ВМА. Аз мога да кажа, че в Българско хирургично дружество отбелязахме опита за чернодробни трансплантации; уважихме трансплантационната програма, която започна в болница „Лозенец”. Сега се зарадвах, че във ВМА дадоха един етичен пример на поведение, защото след като един метод получи признание, след това настъпва едно успокоение. Видяхме обаче, че екипите на ВМА и на болница „Лозенец” се прегърнаха и си подадоха ръце, защото това именно е културното, интелигентното поведение.

Снимка: Здравен навигатор-Хирургия

 

още от Интервюта