А Н К Е Т А

Резонни ли са проверките на НЗОК на болниците?

 Да, за да се прецени дали има сериозно превишаване на лимити по клиничните пътеки.
 Не, по-скоро са въпрос на кампания.
 Не мога да преценя.



BGtop

Комуникирайте с пациентите и им обяснявайте

18.04.2013 / 16:00 - surgery.bg
 
 Facebook

Това съветва проф. д-р Румен Бенчев, председател на Националното сдружение по оториноларингология, хирургия на глава и шия.

 

Комуникирайте с пациентите и им обяснявайтеПроф. Бенчев, напоследък като че ли недоволните пациенти стават повече. Къде се къса връзката – лекар и пациент? И до каква степен можем да говорим и за нереалистични очаквания, особено при хирургията на носа и синусите, в областта на която сте известен специалист?

Действително има такава тенденция и тя започна преди около три години, след неприятен инцидент с едно малко дете, който бе коментиран твърде дълго в общественото пространство, но по-скоро едностранно. Проблемът според мен е, че вместо да се изясняват и решават тези неприятни въпроси както за лекарите, така и за пациентите, те като че ли се задълбочават. И една от основните причини е недостатъчно добрата комуникация между лекаря и пациента. Защото това е двустранен процес. От едната страна е лекарят, който действително винаги е зает и натоварен, но трябва да намери време за пациента си, за да го запознае с проблема му в дълбочина, да му разясни плюсовете, минусите, възможностите на съответната терапия или интервенция. Така ще се избегнат недоразуменията, свръхочакванията от страна на пациента, защото можем да говорим и за такива. Още повече, че такава и практиката във всички държави както в Европа, така и в САЩ. В някои страни дори е фиксирано, че консултацията с пациента трябва да продължи 30-40 минути.
И ще се спра конкретно на въпроса с индикациите и ограниченията на хирургичното лечение и медико-легалните проблеми, възникващи в отношенията между пациент и лекар. Не визирам случаи на конфликт между лекар и пациент при усложнения или лекарски грешки при операции, a такива, при които въпреки технически перфектно извършената операция, има неудовлетворение на пациента от нейния изход.
Pеалистичните и нереалистични очаквания на пациентите и лекарите идват от недобро познаване на показанията и ограниченията на хирургията от страна на лекаря и/или пациента. От недобро или неточно обяснение на очакванията от операцията на пациента.

Не трябва ли да се дискутира по-широко този проблем?

Напоследък се осъществява много силен натиск срещу лекарите от страна на медии, пациентски организации, индивидуални пациенти за извършени лекарски грешки, непостигнати цели на лечението и злоупотреба с доверието към лекаря. Дори и при перфектно изпълнени операции имаме оплаквания от страна на болните.
Защо се получава това?! Дали защото очакванията на болните от операцията са прекалено големи?! Или защото, ние, лекарите, умишлено или неумишлено, подтикваме пациентите към нереалистични очаквания?!
Пациентът очаква да му бъде обърнато необходимото внимание и да бъде лекуван от най-добрия лекар. Очаква да се освободи от всички симптоми, дори и от тези, несвързани със заболяването.
В този смисъл – да, смятам, че този въпрос трябва да бъде коментиран и дискутиран по-широко сред обществото, за да се изчистят съществуващите неясноти и да се избегнат или поне да се минимизират конфликтните ситуации.

Комуникирайте с пациентите и им обяснявайте

Говорите за свръхочаквания от страна на пациентите.

Действително има немалко случаи, при които се стига до такива. Сигурно се питате как се стига до този момент?! Има случаи, при които пациентът е преминал дълго и неуспешно медикаментозно лечение при различни лекари. След това – страхът от оперативното лечение, който води до дълго отлагане на операцията и свръхочакванията след трудно взетото решение. На трето място, ако се спрем конкретно на казусите, които възникват при хирургията на носа и синусите, бих казал, че се стига до фиксиране на мисълта върху външния вид на носа, особено когато става въпрос за естетични корекции. Не бива да забравяме също така финансовата страна на въпроса, защото тези интервенции изискват средства. И последно, но не като важност – подсказани от лекаря свръхочаквания.

В случая, може би визирате преди всичко свръхочакванията на пациентите по отношение на извършена ринопластика, най-вече по естетични причини.

От огромно значение, особено при ринопластика, е мотивацията на пациента. Пациенти, които искат ринопластика за решаване на функционални проблеми, често са много доволни от получените естетичните аспекти на операцията. За разлика от тях, пациенти, чиято мотивация е преди всичко естетична, са психически по-натоварени и по-често не са доволни от оперативния резултат. За тях естетическия резултат е по-важен от функционалния и нерядко се подлагат на чести реоперации.
Най-честите „добри” кандидати за ринопластика са: високо мотивирани, дейни хора, които искат да променят външния си вид, като често това е свързано с развитието на кариерата им.
Лекарят от своя страна очаква преди всичко да излекува пациента чрез операцията, но това не винаги е възможно. По-реалистичният сценарий е да намали оплакванията и симптоматиката, като според мен това би било постижение както за лекаря, така и за пациента. И по този начин ще се изгради добра репутация чрез резултатите от хирургичното лечение.
Понякога обаче има разминаване между тези очаквания и действителността, които се дължат най-често на недобра преценка на състоянието. Какво имам предвид?! Например, не всички симптоми на заболяването могат да се повлияят от операцията. Често става въпрос за хронични заболявания, които изискват продължаване на медикаментозното лечение и след операцията (като да речем - ринорея, post nasal drip, главоболие). Трябва да се помисли и за недобрата преценка на утежняващите фактори, които определят прогнозата – например - триадна астма, алергия и др. А също – непознаване на показанията и ограниченията на хирургичното лечение на конкретния случай.
Повечето от конфликтите лекар-пациент се дължат не толкова на хирургически грешки, колкото на недостатъчно подробни и точни обяснения на операцията от страна на лекаря, неразбиране и нереалистични очаквания от страна на пациента.
При определяне кой пациент е подходящ за операция, лекарят трябва да си отговори на няколко въпроса. И те са: Дали предлаганото хирургично лечение ще доведе до желаното подобрение?; Оперативното лечение ще премахне ли симптоматиката на пациента?; Изчерпани ли са възможностите на консервативното лечение?; Достатъчно добре ли е оценено заболяването, направени ли са необходимите уточняващи изследвания, или преценката за оперативно лечение се взима само след един преглед?; Преценено ли е значението на придружаващи заболявания?; Отчита ли се психичното състояние на пациента?
Пациентът не бива да е притискан да се оперира, особено когато липсва симптоматика – нещо, което се случва често напоследък във връзка с плащанията от НЗОК и се стига до извършване на излишни операции. Пациентът трябва да иска да бъде опериран след като е запознат с поетите рискове и с това какво реално може да бъде постигнато. В същото време, хирургът не трябва да се поддава на натиск да оперира пациент с нереалистични очаквания и със симптоми некореспондиращи с клиничните изяви.
Необходимо да се отдели достатъчно време за обяснения на рисковете и възможностите на оперативната интервенция. Пациентът трябва да е наясно, че операцията е свързана с модификация на живи тъкани и следователно желания резултат не винаги може да се получи.

Тоест, ако трябва да опишете в няколко стъпки подходящия според вас подход към пациента – какъв би следвало да е той?

Операцията трябва да се обсъди с пациента на няколко визити, за да му се даде възможност да помисли и да зададе свързани с лечението въпроси.
Обикновено на първата визита, освен прегледа е добре лекарят да помоли пациента сам да опише проблемите и очакванията си, да бъдат обсъдени възможностите и реално постижимите цели на операцията с пациента, като се акцентира преди всичко върху конкретния проблем и симптоми. След това се правят лабораторни, функционални, образни и други изследвания, както и фото документация, ако говорим конкретно за ринопластика.
Втората визита се прави няколко дни след първата. Това бих определил като „времето за размисъл” от страна на пациента и време за изработване на хирургически план от страна на лекаря. На тази втора среща се прави обсъждане на оперативния план с пациента, дискутират се оперативните рискове и усложнения, възможностите на оперативната интервенция, предоставя се информация за следоперативния период.
Третата визита се извършва в деня на операцията или ден преди това. На нея се подписва информираното съгласие от страна на пациента и отново се обсъждат и „преговарят” въпросите, коментирани на втората среща.
Откровеният разговор между пациент и лекар с обсъждане на възможностите, предимствата, недостатъците, усложненията и алтернативите е от голямо значение за избягване на нереалистичните очаквания на пациента. Доброто познаване на индикациите и ограниченията на оперативното лечение от страна на лекаря е важно за предпазване от свръхочаквания от хирургичното лечение.

Мария Радмилова

Снимка: Surgery

 

още от Интервюта
още от Уши, нос, гърло