А Н К Е Т А

Резонни ли са проверките на НЗОК на болниците?

 Да, за да се прецени дали има сериозно превишаване на лимити по клиничните пътеки.
 Не, по-скоро са въпрос на кампания.
 Не мога да преценя.



BGtop

Клиничните пътеки

29.09.2011 / 14:00 - surgery.bg
 
 Facebook

Преразглеждането им ще гарантира по-качествена медицинска услуга, коментира проф. д-р Дамян Дамянов, председател на БХД.

 

Клиничните пътекиПроф. д-р Дамянов, очертават се интензивни научни прояви сред гилдията на хирурзите до края на годината. Какви новости да очакваме от започващата край Варна Национална конференция по колопроктология?

Научният календар на хирурзите до края на тази година е наситен. В края на тази седмица предстои провеждането на Национална конференция по колопроктология. Това е традиционна среща, чието начало беше поставено преди повече от 20-25 години. Инициатор на този форум е проф. Темелков, който за наша радост ще участва в конференцията като почетен председател.
Националната конференция по колопроктология се занимава с една от сериозните теми в ежедневието – заболяването на дебелото черво до ануса. Заболявания с голяма честота в хирургичната сфера. Да не говорим, че колоректалният рак в момента е на първо място в храносмилателния тракт, със сериозна и продължаваща да нараства заболеваемост.
В сегашната Национална конференция по колопроктология ще участват около 15-20 чуждестранни специалисти. Конференцията ще се проведе в „Златни пясъци” и се очаква в нея да се включат поне 200-250 участници.
В рамките на конференцията една от постоянните теми, която ще се разглежда, касае колоректалния рак. В този смисъл ще заострим вниманието върху новостите и възможностите на хирурзите да лекуват тази патология. Ще се акцентира преди всичко върху сфинктерозапазващите операции, чийто процент прогресивно нараства заедно с натрупването на опит и техниката, която използваме (става въпрос за механичните ушиватели, които доста сериозно навлязоха в ежедневието на хирурзите в България). По традиция се обръща внимание и на доброкачествената патология. Ще има доклади върху болестта на Крон, улцерозния колит – редки, но тежки заболявания с много рецидиви.
Аз ще изнеса един пленарен доклад по проблем, който ако трябваше да представя преди 15-20 години, вероятно щях да го подмина. Това е проблемът за дивертикулозата на дебелото черво, респективно дивертикуларната болест. Преди 20-30 години, отивайки в Германия с учудване видях, че това заболяване представлява около 25-30% от материала в едно специализирано колопроктологично отделение. За сравнение – по това време ние имахме по един болен на 4-5 години. Тази казуистика вече не е казуистика. Само по анализа, който сме направили в нашата клиника (Клиника по хирургия „Генерал проф. д-р Kоста Стоянов” в УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ”) излиза, че за последните 10 години е имало приблизително 200 пациенти с това заболяване. Тоест, това прави около 10-20 болни годишно в Клиниката, като близо 10% от тези пациенти стигат и до операция.
Друг акцент са заболяванията на ануса, където винаги има нови технически прийоми (дори да говорим за заболявания като хемороиди, фистули) и всеки споделен опит е добре дошъл.
Макар и нехирургическа, но сродна с тази тематика е една следваща конференция, която ще се направи две седмици по-късно. Хирурзите обаче са поканени на конференцията. Става въпрос за МОРЕ 2011. Тя също ще се проведе във Варна и отново ще се акцентира върху рака на дебелото и правото черво. Основната задача на тази конференция е да разработи съгласуван алгоритъм за лечението на заболяването в неговия мултимодален характер. В този смисъл в конференцията ще вземат участие не само хирурзи, а и химиотерапевти, лечетерапевти, в резултат на което ще се роди един алгоритъм, който ще се представи в цяла книжка. Подкрепям една такава конференция, тъй като задълбоченият характер, с който се създава подобно ръководство заслужава адмирации. Оживената дискусия по тази проблематика ще стане благодарение на добрата инициатива на доц. Калев от Университетска болница „Св. Марина”-Варна.

Конференцията по колопроктология ще приключи с национално съвещание, което ще се занимае с възможностите за поредни корекции и промени в хирургичните клинични пътеки.

Този проблем отбелязвам като болезнен поради факта, че след въвеждането на клиничните пътеки те бяха така променени административно, преди всичко от експертите на НЗОК, че придобиха много съкратен и схематично сборен вид. Вътре се групират заболявания, които се различават по своята тежест – по стойността на лечението и по процедурите, които се извършват за лечението на заболяването. Всички опити да предизвикаме промени в клиничните пътеки през последните 6-8 години срещаха административни спънки. Сега очевидно налице има гъвкавост. Има инициатива от страна на Български лекарски съюз, която заслужава да бъде отбелязана. Има готовност от НЗОК да се направят някои необходими и полезни усъвършенствания.
Какви са тези усъвършенствания?! Един основен принцип е разделянето на някои от пътеките по тежест на заболяването, респективно по стойност на лечението. Това ще се допусне например за една масова клинична пътека, както е с херниите. Същото се отнася за пътеката за перитонита, тъй като има перитонит, който може да бъде овладян с една операция и изписване на пациента на седмия ден. Има обаче перитонити, чието лечение струва десетки, а понякога и стотици хиляди левове.
Всичко това трябва да бъде подкрепено с клинични, инструментални и лабораторни показатели, за да не се спекулира от нашего брата.
Такъв тип пътека ще бъде и тази за лечението на панкреаса. А също така – пътеката за животозастрашаващата инфекция.
Освен това ще се създаде пътека за хирургическото лечение на доброкачествените кожни тумори. Досега се класифицираха само злокачествените.
Ще има възможност да се разговаря и по някои клинични пътеки, които са нецелесъобразни. В две от клиничните пътеки, отнасящи се до лечението на щитовидната жлеза например, когато се извършва лимфна дисекция на шийните лимфни възли от ендокринния хирург при рак на щитовидната жлеза, лимфната дисекция един път струва 600 лв. или 900 лв. А в други клинични пътеки, където лимфната дисекция се извършва от специалисти по УНГ или лицево-челюстни хирурзи, струва 2000 лв.

В календара на БХД са включени още няколко форума през идните два месеца.

Дните на спешната хирургия са една традиционна инициатива в българския хирургически календар. Те ще се проведат към края на месец октомври във Велинград.
Травматизмът очевидно е проблем с обществен интерес, защото е ясно, че само по отношение на пътно-транспортните злополуки всяка година имаме около 2000 сериозно наранени или починали. Да не говорим за тежките травматични увреждания и т.н.
В случая обаче ще говорим за Травматизма като цялостно заболяване. Ще се споделя опитът приоритетно на хирурзи, с участие и на някои други поканени специалисти. Ще се разгледат травмите на човешкото тяло, преди всичко в меките тъкани – гръден кош, корем и т.н. Всичко това обобщено в поредица от доклади, от които се надявам да се роди обобщено мнение, което ще бъде важно и с практическа насоченост. От една страна – по отношение поведението на хирурзите при такива травматични случаи. Макар да е безспорно, че Спешната хирургия разполага с алгоритми за поведение при спешни състояния. Тези алгоритми обаче се променят и трябва да бъдат осъвременени. От друга страна – рядко при тежки случаи коремната или гръдната травма остават изолирани, така че синхронът за действие на един спешен екип остава нещо изключително важно.
В средата на месец ноември в Свиленград е последната за годината организирана хирургическа проява. Тя също е с традиционен характер. Конференцията ще бъде с научно-практическа насоченост с тема „Анастомози в коремната хирургия”. Бих казал, че голяма част от операциите, които извършваме налагат свързване на два съседни органа, или изрязване на част от един кух орган и свързване на двата края. В този смисъл анастомози се правят на хранопровод, на стомах, на тънко черво, на дебело черво, на жлъчна система, на панкреас. Всички тези анастомози ще бъдат разгледани с по три основни доклада от водещи хирурзи в страната. Първият докладчик ще представя оперативните техники като технически прийоми, вторият ще спре вниманието върху показанията за предпочитане на един тип анастомоза пред друг и съответно неговите предимства, за да бъде предпочетен в един случай или отказан в друг. Третият ще разгледа проблема с усложненията, смъртността, каква е преживяемостта след един тип анастомоза и т. н.

Какви са амбициите на БХД за следващата година?

Ще загатна само, че през следващата година ще имаме тематична хирургична конференция относно рака на гърдата. Масово и често дискутирано онкологично заболяване. Акцентът обаче ще бъде поставен върху т. нар. онкопластичен метод. Това ще рече, че след отстраняване на рака на гърдата е интересно какво правим за доброто самочувствие на жената и качеството на живот. Препоръчително е да се правят пластични операции от определен тип, но какви?! Как да се ползват протези, за да не пречи това на лъчетерапията и как да става това?!
В края на годината, през месец октомври ще се проведе поредната ни хирургична конференция с ранг на конгрес. Тя се прави с интервал от две години след конгреса, но тази ще има по-особено значение.
По отношение на научната тематика мога да кажа, че тя ще бъде посветена на сравнението между традиционните и лапароскопските операции. Сравнението може да покаже предимствата на единия метод пред другия или да покаже възможностите на двата метода и тогава е въпрос на полезност за пациента по-често да се употребява лапароскопският способ. Той е по-малко болезнен, пациентът се възстановява по-бързо, белегът от операцията е по-малък, но тези процедури са доста по-скъпи и при тях има консумативи, които не ни се осигуряват от НЗОК. Това ще бъде проблем за дискусия на тази конференция. Защото в края на краищата зависим от парите на държавата, от бюджета на НЗОК, от средствата, които се отделят от БВП за здравеопазване.
На тази конференция ще приемем и един обновен устав на БХД, който ще наложи някои съществени промени в практиката ни. Това е предизвикано от факта, че ние сме колективен член на Съюза на българските медицински дружества, който през тази година на свой конгрес се преименува в Съюз на българските медицински специалисти. Това понятие, съдържание и устав съответстват на изискванията на ЕС за медицинските специалисти. И ние членувайки в българския съюз имаме възможност да бъдем хирурзи допускани до европейските схеми за специализация, за работа, за получаване на удостоверения за придобиване на европейски сертификат по съответната специалност и т. н.
Промяната в устава на Съюза на българските медицински специалисти е и във факта, че това беше организация, в която членуваха като колективни членове българските медицински дружества. Сега вече ще се допуска и индивидуално членство. Същевременно се променя мандатът на ръководствата на двугодишен. Досега при нас мандатът беше четири години. Променя се начинът на избор на председател на съответното дружество. И за да съответстваме на европейската практика, на тази конференция ще изберем бъдещия председател на БХД, чийто мандат ще започне през 2014 г. Така че аз ще довърша в следващите две години моя мандат, следващият председател ще започне през 2014 г., като същата година ще бъде избран председателят на БХД, чийто мандат ще започне през 2016 г. Това е традиция както в европейската, така и в световната практика.

Как гледате на евентуалното въвеждане на диагностично-свързаните групи у нас? Смятате ли, че моделът ще бъде работещ и при какви условия?

Ако започне пилотното изпитване и въвеждане на диагностично-свързаните групи, то такъв тип подход подкрепям с две ръце. Това е правилният подход.
Известно ми е, че в миналото е имало група, която е започнала подготовката за въвеждането на диагностично-свързаните групи. Тоест има известен брой колеги, които са набрали опит. Подготвили са съответните форми за действие, защото подготовката на документите, по които ще се извършва схемата на регистрацията е изключително важен етап.
Ако това се стартира в няколко болници от всяко ниво, за да се види как действа в практиката, това би било правилен подход. Така или иначе клиничните пътеки показаха, че този модел не е добър. Не е пълен. Колкото и да ги коригираме и усъвършенстваме – те куцат. Не съм специалист по диагностично-свързаните групи, повече ги посрещам с надежда за нещо по-добро, така както говори и световният опит. Фактът, че повечето страни в Европа са минали към този модел, показва, че той се приема добре както от администраторите, така и от лекарските екипи.
Ние сме отворени към въвеждането на диагностично-свързаните групи като един може би по-добър вариант за отчитане на медицинската дейност. Важното условие, за да не мърморим и срещу тях, е достатъчното финансиране. Ако те бъдат недофинансирани и те ще бъдат инвалидно приети.

Мария Радмилова

 

още от Интервюта