А Н К Е Т А

Резонни ли са проверките на НЗОК на болниците?

 Да, за да се прецени дали има сериозно превишаване на лимити по клиничните пътеки.
 Не, по-скоро са въпрос на кампания.
 Не мога да преценя.



BGtop

Проф. Бенчев, президент на XI Балкански конгрес по оториноларингология и на Българското дружество по оториноларингология:

07.06.2018 / 15:30 - surgery.bg
 
 Facebook

„400 изтъкнати специалисти участваха във форума“.

 

Проф. Бенчев, президент на XI Балкански конгрес по оториноларингология и на Българското дружество по оториноларингология:

От ляво на дясно - доц. Милков, Яне Недковски, председател на Дружеството по УНГ в Македония и проф. Бенчев

XI Балкански конгрес по оториноларингология се състоя от 31 май до 3 юни в „Златни пясъци“. В него участваха множество специалисти от страната, държавите от Балканския регион и известни световни експерти.

В рамките на няколко дни се коментираха теми като: Хроничен отит на средното ухо и холестатомна хирургия; Отосклероза; Кохлеарни импланти; Парализа на лицевия нерв; Хроничен риносинузит и назална полипоза; Ендоскопска синусна хирургия; Риносептопластика; Билатерална парализа на гласните връзки; Фонохирургия; Синоназални тумори; Ларингеален карцином; Орофарингеални карциноми; Карциноми на щитовидната жлеза и др.

Днес представяме коментарите на инициаторите на събитието, а през другата седмица ще имате възможност да се запознаете с отзиви на някои от чуждестранните участници в конгреса.

Проф. Бенчев

Проф. Бенчев, проведохте XI Балкански конгрес по оториноларингология. Бихте ли споделили малко повече подробности за събитието?

XI Балкански конгрес по оториноларингология премина на много високо ниво. В него взеха участие около 400 изтъкнати специалисти от Балканските страни. Имаше и поканени гости от САЩ, Индия, Швейцария, Германия и пр. Т.е. имахме един много широк спектър от специалисти, които посетиха конгреса и допринесоха за неговото високо ниво.

Балканският конгрес беше организиран от България, след като ние спечелихме председателството преди 2 години на конгреса в Тирана. Бих искал да кажа няколко неща за историята, защото от нея се вижда, че България има голяма заслуга за възобновяването на Балканското дружество.

Балканското дружество е основано през 1931 г. и първият конгрес на това дружество се провел в София. Впоследствие се провеждат още три конгреса – в Румъния и в Гърция, но поради започването на Втората световна война, дейността на дружеството е прекратена. Много години след това, с невероятните усилия на някои от нашите колеги като да речем покойният проф. Карчев, проф. Павел Димов, проф. Хелидонес от Гърция, проф. Ибрахим Хизалан от Турция и др., започна да се мисли отново за възобновяване на това дружество и през 2004 г. се проведе един нов Балкански конгрес в Слънчев бряг, с тогавашния председател – проф. Карчев. От тогава, на всеки 2 години следват Балкански конгреси, като страната-домакин се сменя всеки път. Целта е домакини да бъдат всички балкански държави, но тъй като някои от Западните Балкани не могат да организират конгреса, дойде ред и на България преди 2 години в Тирана.

Мога да кажа, че положихме много усилия, за да може конгресът да бъде на европейско ниво. Програмата беше съставена така, че имаше 29 лекции от по 20 минути, по важни проблеми на оториноларингологията. Имаше 14 кръгли маси, на които се дискутираха различни теми, като кръглите маси бяха така организирани, че в тях взимаха участие най-големите специалисти на Балканите в тази област. Получи се една много полезна дискусия и много от проблемите в оториноларингологията бяха осветлени и можеше да се научат много нови неща, което бе и целта на конгреса.

Конгресът беше посетен и от доста колеги от България, които не взеха директно участие с доклади в него, но при разговора ми с тях научих, че те са изключително доволни, защото са видели нови неща и по този начин са се обогатили професионално.

Бих искал да изтъкна още нещо, което наистина е едно голямо постижение – по време на българското председателство, благодарение на изключителното съдействие на проф. Ю. Майерс, Балканското дружество стана част от Американската академия по оториноларингология, което според мен е голяма чест за нас. Освен това, чест за нас беше, че тук като лектор присъстваше и настоящият председател на Европейската академия по оториноларингология. Така че получихме достатъчно голямо признание като Балканско дружество и наистина може да се каже, че този конгрес протече успешно.

Споменахте, че следващият конгрес ще бъде в Македония.

На ротационен принцип следващата страна, която ще организира конгреса е Македония. Форумът ще бъде след 2 години и ще се проведе в Охрид. Аз пожелах на колегите от Македония да направят още по-успешен конгрес; казах им какви трудности сме срещнали, за да могат те да ги избегнат, ако е възможно, защото наистина имаше някои трудности в организацията на конгреса; типично за нашия регион, почти никой не спазваше сроковете за подаване на резюмета и заглавия, всичко се правеше до последния момент, програмата беше променяна поне 5 пъти, което създаваше доста сериозни предпоставки за забавяне и трудности. В крайна сметка трябваше да се организират кръглите маси, да се знае кои са участниците, но се наложи това да се прави в последния момент. Естествено, след като конгресът е преминал и след като смятаме, че той е бил успешен, това се забравя. Това са типично нашенски специфики, които за съжаление все още не можем да преодолеем.

Това, което искам да отбележа е, че този конгрес - XI Балкански конгрес по оториноларингология, беше едновременно и XIII конгрес на Българското национално сдружение по оториноларингология. Наложи се така да организираме нещата, защото би ни било доста трудно, почти непосилно да намерим спонсори, за да организираме два конгреса. Това обяснява и по-сериозното присъствие на участници от нашата страна.

Доц. Милков

Доц. Милков, Вие сте домакин на XI Балкански конгрес по оториноларингология, който е с изключително силно международно присъствие. Какво бихте споделили като впечатления и какво е важно да се отбележи за събитието?

Първо ще върна хронологията с две години назад. Кандидатурата за България, Варна и конкретно за „Златни пясъци“ беше спечелена благодарение на изключително високия авторитет на проф. Бенчев, президент на нашето национално дружество. Кандидатурата ни беше избрана в Албания, като трябва да отбележа, че изборът не бе лек, тъй като имаше и други кандидатури, но благодарение на нашия авторитет и изключително добрите ни специалисти, успяхме да спечелим домакинството този конгрес да бъде проведен у нас. След това, през тези две години нашето дружество работи активно в посока сътрудничество както на Балканите, така и на международно ниво. През този период бяха организирани и други форуми. Цялото дружество и бордът му работихме активно, за да може да поканим на форума много колеги от Балканите, както и известни професори и хирурзи в тази област от Израел, Индия, САЩ, Германия и други държави извън Балканския полуостров.

Искам да отбележа, че сме изключително благодарни за подкрепата на нашия Университет и лично на ректора проф. Красимир Иванов, на цялото ръководство, на всички декани и зам.-ректори, които от самото начало се включиха активно в организирането на това мероприятие. Благодаря и на Община Варна, в лицето на кмета, на зам.-кметовете, на председателя на здравната комисия, на областния управител, на варненската общественост и не на последно на фирмата-организатор CIC, за да можем да направим един блестящ Балкански конгрес.

Снимка: Здравен навигатор-Хирургия

 

още от Избор на редактора
още от Уши, нос, гърло